110 години от основаването на Русенския драматичен театър

28.03.2017
от admin

ВЪЗХВАЛА НА ЕДНО  ТЕАТРАЛНО ДОСТОЛЕПИЕ

   През този година Русенският драматичен театър  отбелязва 110 години от своето основаване – един повод  през цялата година да извикваме в съзнанието си спомени за история и съвременност в неговото развитие, за знаменити спектакли и незабравими личности, за бляскави мигове и драматични епизоди, т.е. да се взрем в театралното достолепие на един състав, който е част от историята и настоящето на българския театър.

    Началото е 1907 г., 20-и декември. В дома на Илия Рошков се провежда първото учредително събрание на сформирания ЛЮБИТЕЛСКИ ГРАДСКИ ТЕАТЪР, който приема Устав за „създаване на постоянна градска трупа, субсидирана от русенската Градска община, за да може да развива, възпитава и подготвя в театрално отношение русенското общество”. Артистичен ръководител и режисьор на трупата е Александър Робертович,  Парашкев Кожухаров – помощник-режисьор, Илия Рошков – библиотекар-домакин, и артисти – Цанка Кожухарова, Христо Р.Бардучков,  Иван Боршуков,  Иван Русев,  Иван Тодоров,  Емил Ляхович, Калиопа Димитрова, Димка Карагаева, Гица и Люба Рибарови, Стефана Бошнакова-Робертович, Димитър Петров. Първата премиера на  новосформираната трупа се състои на 27 декември 1907 г. – спектакълът „Женитба“ от Н.В.Гогол.  Изнасят се и постановките „Бездна“ от Бранислав Нушич, „Отвъд“ от Антон Страшимиров, „Златното руно“ от Станислав Пшибишевски.

Трупата започва да получава субсидия от Общината, артистите биват назначени на щат и  затова имащи вече заплати, обръща се повече внимание на художественото оформление, като има стремеж да се подготвят  декори за всяка постановка. Чувствителен тласък за повишаване на професионалното майсторство на артистите има периодът, когато директор на трупата е голямата актриса Роза Попова – сезон 1910/1911г и сезон 1911/1912.Тя пренася силата на своя талант и  организационни умения в работата на състава: по нейно време той вече се преименува и в „Градски театър“. Създават се постановки, които правят силно впечатление на русенци, като в тях се налага вълнуващата игра на Роза Попова. От тези години започва и  професионалното стабилизиране  на театъра.

Така  тръгва историята на Русенския театър, белязана със златни периоди и не толкова бляскави години на развитие, раждане на легендарни спектакли, но и на редови постановки, присъствие на ярки личности, на интригуващи и забележителни събития – мигове, в които Русенският театър става  представителна и авторитетна част от историята на българския театър.

Трайна диря остават периодите, в които директори  са били  крупни театрални личности като Роза Попова (1910-1912), Владимир Тенев (1914-1922),  Матьо Македонски (1931-1934), Тачо Танев(1937 -1943), а в по ново време Илия Киселов(1950 -1957), Александър Бечев (1957-1964), Васил Попилиев (1970 -1982).

Творческата физиономия , уникалният портрет на Русенския театър през годините се изгражда от творческите изяви на изтъкнати режисьори като Леон Даниел, Слави Шкаров, Петър Александров,Стоян Камбарев, Любомир Дековски, Елена Цикова, сценографи като Георги Каракашев, Цанко Войнов, Виолета Радкова, драматурзи като Ана Иванова, Василен Васев, Крум Гергицов.

Много са артистите, които са горели със своето талантливо изкуство на русенска сцена. Тези, които са втъкали своя живот в темела на Русенския театър  са личности като Георги Георгиев, Емилия и Щилян Попови, Елисавета Морфова, Цветана Николова, Любен Попов,Елена Стефанова, Константин Димчев, Васил Попилиев, , Минко Минков, Георги Стефанов, Цако Дачев,  Андрей Медникаров, Царева Беева, Симеон  и Ева Ганеви, Климент Михайлов, Божидар Манев, Иван Самоковлиев, Виктор Данченко, Миланка Петрова, Николай Ангелов, Никола Чиприянов,Ружа Любомирова и др.

Днес плеядата на известни русенски артисти се продължава от изкуството на Венцислав Петков, Любомир Кънев, Косьо Станев, Татяна Цветкова, Мариана Крумова, Дина Шошева.

От Русенския театър е тръгнал звездния път на известни театрални творци като режисьорите Леон Даниел, проф.Маргарита Младенова, Любомир Шарланджиев, Димитър Гочев, проф.Красимир Спасов, Стоян Камбарев, Васил Луканов , на актьорите Владимир и Невена Теневи, Теодорина Стойчева, Стефан Караламбов, Христо Коджабашев, Татяна Лолова, Николай Бинев, Невена Коканова, Иван Кондов, Спас Джонев, Катя Зехирева,Виолета Гиндева,  Вълчо Камарашев, Бойка Велкова, Рашко Младенов  и др.

През своя достолепен творчески път в Русенския театър са създавани много спектакли, които са се превръщали в  забележителни  постижения в българското театрално изкуство. Те са получавали големи награди на български и чуждестранни театрални форуми.

Русенският театър е ставал и инициатор на интересни  театрални  събития, уникални само за този театър: създаването на трилогията по пиесите на  Елиас Канети „Сватба“, „Комедия на суетата“ и „Предопределените“ (1992-203), трилогията по пиеси на Максим Горки –„На дъното“, „Варвари“ и „Последните“ в режисурата на руския режисьор Аркадий Фр. Кац (1975 -1980) ; провеждането на Международен театрален фестивал, който през годините носи различни наименования „Дунав – европейска река, Дунав – река на Балканите“ (1996-2001), „Дунавфест“ (2006-2009), „Театрален пристан на голямата река“ (2001-2006,2009-2012), „Европейска театрална работилница“ (от 2012); домакин и един от съорганизаторите на Националния ученически театрален фестивал „Климент Михайлов“ (от 1996).

От 22 март 1953 г. театърът носи името на големия български актьор Сава Огнянов (1876 -1933), който е завършил гимназиалното си образование в  Русе през 1896 г. в Мъжката гимназия „Княз Борис І“, а през 20-те години често е гастролирал в забележителни роли на русенската сцена.

Днес Русенският драматичен театър продължава да пази здравите линии на традицията, но и същевременно открива новаторски пътища в театралното ни изкуство. Така той продължава да бъде съвременен и модерен театър, което е в съзвучие с ценностите и критериите на европейския театър.

По повод своя юбилей театърът  подготвя издаването на каталог „Театър на голямата река. Драматичен театър „Сава Огнянов“-Русе – история, съвременност, личности“. Предстои да бъде открита музейна експозиция с материали от историята и настоящето на театъра във фоайето на Голямата сцена. Кулминацията на честването на 110-годишнината ще бъде  през м.септември тази година, като на юбилея ще бъде посветен и специален премиерен спектакъл.

Относно