Юбилей на актьора ВЕНЦИСЛАВ ПЕТКОВ

ДА СЪГРАЖДАШ ЧОВЕШКА СЪДБА

Актьорът Венцислав Петков на 60 години

Eдин от водещите актьори от трупата на Русенския  драматичен театър Венцислав Петков  на 23 май 2017 г. тържествено ще отбележи своята 60-та годишнина  с представяне на спектакъла „Службогонци“ от Ив.Вазов. На  него юбилярът ще се представи в ролята на министър Балтов.

Венцислав Петков завършва НАТФИЗ“Кр.Сарафов“-София, през 1981 г.,специалност“Актьорско майсторство за драматичен театър“,в класа на проф.Анастас Михайлов. При  дипломирането си  има покана от театъра на родния си град Варна  и от Русенския, но той избира втория и  неотменно –36 години – е в трупата на театъра от нашия град.

Актьорът извървя пътя от екзалтираното младежко присъствие на сцената, навлезе в нея в годините на зрелостта, за да го видим днес в роли, които има много мъдрост, достолепие и размисъл за живота. Пред очите на русенските зрители той се утвърди като един от най-обичаните и  авторитетни театрални творци.

Венцислав Петков се явява достоен наследник на най-доброто, на най-представителното от линията на живот и творчество на най-забележителните актьори в историята на Русенския театър. Той започва творческият си път,когато в състава са незабравими личности като Константин Димчев,Елена Стефанова, Васил Попилиев, Георги Стефанов, Минко Минков, режисьора Слави Шкаров.Това са неговите първи партньори,първи учители в професионалното му израстване.Венцислав Петков достойно продължи линията на техния висок професионализъм. С изкуството си той ни доказва, че в Русенския театър винаги е имало продължение на традицията в трупата му да има високо професионални артисти.

Венцислав Петков е еднакво блести и в остро драматичните, и в ярко  комедийните образи. Владее различните форми и средства при изграждане то им, в съзвучие с режисьорското решение.Затова в биографията си той оформи широк спектър от персонажи. Всичките тях ги обединява едно: необикновеният усет  на актьора във всеки образ да изгради, да придаде същността на неговата съдба.Онази съдба, която предизвиква драмата или смеха на героя му, онази съдба, която този герой безпощадно разголва на сцената.В крайна сметка това е съдба,подвластна на времето.

Много са ролите, които той изгради в своята кариера. Надделяват тези , които са изпълнени с категоричен драматичен заряд, отекващ дълго време като емоция и размисъл в душите на зрителите: Фердинанд от„Коварство и любов“ на Фр.Шилер – пленил ни с романтичната си пламенност и дързост; Пато Дули  от „Бившата мис на малкия град“ на М.Макдона- развълнувал ни герой, който мъчително сглобява сложния пъзел на живота ; президента Вебер от „Оттегляне“ на В.Хавел- дълбинно проникване  в драмата на човека от висшата власт, който в края на кариерата си прави жестока дисекция на позицията си, морала си. Ювелирно-изработен психологически рисунък имаха и роли като Синът от „Живота – това са две жени“ от Ст.Цанев,Кулигин от „Три сестри“ на А.П.Чехов,Джеймс Торун от „Луна за несретници“ на Ю.О, Нийл, Мартин от „Побъркани от любов“ на С.Шепърд, а ролите му в спектакъла „Фламбе“ излъчваха трагикомичност, която беше друг нюанс на драматичното. В остро драматичните си роли на Венцислав Петков винаги е стигал до кулминацията са силно социално и нравствено обобщение, , което довежда до катарзис и сериозен размисъл в зрителя.

Дори и в персонажи, които не са централни, Венцислав Петков умее да им намери графичен и отчетлив рисунък, и те зазвучават като ярък акцент в общата атмосфера на спектакъла. Такова звучене имаше в роли като Кнуров в „Без зестра“ от А.Н.Островски, Едмънд от „Крал Лир“ на Шекспир, Манол Марков от „Музика от Шатровец“ на К.Илиев.Един актьор истински майстор на дълбокия психологическо-социален рисунък!

Още в началото на кариерата си актьорът навлезе  и в сферата на комедията.(Дебютната му роля на русенска сцена е Велчо-Свилен от „Свекърва“ на А.Страшимиров.) В този жанр  той ни показа   майсторско владеене на различните нюанси на комедийното – леката ирония, острата сатира, гротеската, пародията. Комедийно при него не е  лека забава и развлечение: в посланията при неговата игра има категорична присъда над персонажа, над нравите на времето, в които то битува. Смехът от играта му предизвиква нашия гняв, нашата болка – болката за една съдба, на която животът  жестоко е отнел човешки качества и я е потопил в сферата на един живот, където героят му пребивава абсурдно, нелепо, грубо утилитарно. Такива роли Венцислав Петков изгради в постановки като Анучкин от „Женитба“ на Н.В.Гогол, Михал от „Сватба“ на Е.Канети,Велико от „Януари“ на Й.Радичков, Гоца от „Суматоха“ на Й.Радичков,Рене от „Ало!Ало“,Вергил от „Деликатно нещо е душата“ на Д.Динев ,министър Балтов от „Службогонци“ на Ив.Вазов, Иречек от „Господин Ганьо“ на Г.Данаилов, Професорът от „Легло за трима“ от О.Дяков и др.В играта си Венцислав Петков обича да смесва няколко нюанса на комедийното, затова при него смешното е и лирико-комедийно, трагикомично, пародийно-карикатурно. Това ражда яркостта и карнавалността в комедийната стихия на сцената у актьора.

Венцислав Петков чрез играта си отключва въображението, философското мислене, социалната активност на зрителя. Затова към актьора проявяват интерес режисьори с различен стил. Творци с различна стилистика са желали той да бъде част от техния художествен проект. Неговата биография се изгражда от съвместната му  работа с творци като режисьорите проф.Гриша Островски, Слави Шкаров, Асен Шопов, Стоян Камбарев,Любомир Дековски,Аркадий Кац, Николай Поляков, Елена Цикова,Пламен Панев, Александър Беровски, Боян Иванов. Всички те, както и мнозина други постановчици, са го тласкали към откриване на нови пътища в актьорското му майсторство, към нови пътища за разкриване психологията на един образ.

Венцислав Петков е получавал награди  за изявено актьорско майсторство на редица форуми на съвременното ни театрално изкуство, а критиката неведнъж се е изказвала ласкаво за неговата игра. През 2007 г. става носител на награда „Русе“.

В периода 2001-2006 г. той бе директор на Русенския театър, където се отличи с умение в мениджмънта на театралния продукт, с репертоарна политика, съчетаваща хармонично вкуса към пиеси с демократичен адрес към зрителя и такива с по-авангардни търсения в съвременното театрално и европейско изкуство. Успя да сформира екип от талантливи творци и професионално подготвени технически кадри.Разви много добра международна дейност .Ето защо периодът на неговото директорство е един от добрите и запомнящи се в съвременното развитие на театъра.

Той активно участва дълги години и в културния живот на Русе: взема участие като сценарист, режисьор и водещ на много тържествени мероприятия в града.Дългогодишен ръководител е на студентски театър „Пирон“ към РУ“А.Кънчев“, на театрални състави в русенски училища.

Гледали сме го  в отговорни роли в редица български филми, в предавания на Регионалния телевизионен център.

В цялостното си театрално творчество си Венцислав Петков  красиво съчетава атмосферата на традицията и модерното– факт, който го прави ярък съвременен творец, притежаващ дарбата да съгражда съдби – такива, които не ни остават безучастни, а предизвикват нашата болка или усмивка.

Нека му честитим юбилея и му пожелаем да бъде жив и здрав, за да продължим да аплодираме новите му актьорски превъплъщения, които да ни вълнуват и карат да вникваме в собствената си съдба.

 

КРУМ ГЕРГИЦОВ

На снимката: Венцислав Петков в ролята на министър Балтов от „Службогонци“ на Ив.Вазов – 2013 г.

 

Относно